#банско джаз

[vprki]

Джаз, джаз и красиви емоции в Банско

Вече броим дните до откриването на 27-ия Банско джаз фестивал на 3 август, който ще превърне Банско в столица на джаз музиката в продължение на осем фестивални дни, вечери и нощи до 10 август 2024 година. Той е забележителна част от българското фестивално лято, което �� последните години създава усещането, и с право, че тези месеци у нас не са тихи за култура и изкуство. Кипи живот с много музика и не само.

В числа, които не са отчитане на статистика, а музикална синергия, която е способна да превърне материята в дух,  на Банско джаз фестивал‘2024 ще се изявяват музиканти от 18 държави, 135 изпълнители, 23 концерта на голяма сцена; 3 държави, 45 участници, 21 концерта на дневните сцени; 18 международни проекта, 4 съвместни, 5 български. Не малко от чуждестранните гости са артисти от световна класа, желани и търсени от най-авторитетни международни джаз форуми.

Но нека подготвим сърцата ви за предстоящото събитие по дни и с някои пояснения и подробности.

Михаил Йосифов

Фестивалът ще бъде открит със специален концерт на Камелия Тодорова, Васил Петров и Биг бендът на НМА под палката на Михаил Йосифов. Той е от на именитите ни тромпетисти, преподавател в Музикалната академия и ръководител на нейния Биг бенд. В първата вечер ще чуем и китаристът и композитор Мишел Сахрауи от Израел, който съчетава джаза на западната култура с изящните ритми на Близкия изток и носителят на няколко награди Грами Джейсън Майлс с неговия Лисабонски квартет.

В своята музикална концепция Мишел Сахрауи ��ъбира две традиции – Близкоизточната и Западната на джаза. Той познава отлично техния език и това му позволява да се изразява свободно и съвършено. На Банско джаз фестивал Мишел Сахрауи идва със своето трио с подкрепата на Посолството на Израел. Израелският композитор и китарист Мишел Сахрауи, който свързва традиции, свири на Банско джаз фестивал: „Човек прави неща от страст, любов и вълнение“.

Пред колегите от радио Jazz FM споделя: „Опитвам се да свиря това, което най-силно ме вълнува, и да се вълнувам самият аз. Опитвам се да бъда основният слушател на своето творение. Ако на мен ми хареса, ще срещна и други хора, на които то въздейства по същия начин. А какво искам да изразя – не знам. Просто искам да изразя себе си. Музиката ми е смес от различни стилове – бибоп, атонални линии, блус, Близкоизточна традиция, която е вкоренена в музиката ми. Това е много древна традиция.“ Това, което го вдъхновява да прави тази музика, както се изразява е „страст и любов. Човек прави неща от страст, любов и вълнение. Ако ти харесва нещо, го използваш. Правиш това, което те вълнува.“ Те ще изпълнят музика, композирана от него и е издавана в различни албуми. До него на концертния подиум в Банско ще бъдат Йонатан Коен – електрически бас, Шир Гинот – барабани. Мишел Сахрауи обещава, че ще се забавляваме и те като изпълнители и ние като публика.

Джейсън Майлс е продуцент, кийбордист, композитор, аранжор, носител на няколко награди „Грами”. Със своя огромен набор от таланти и впечатляваща музикалност Джейсън Майлс е допринесъл за успеха на безброй суперзвезди като Майлс Дейвис, Майкъл Джексън, Арета Франклин, Шака Хан, Гроувър Уошингтън Джуниър, The Crusaders, Стинг и много други. Революционното му синтезаторно програмиране на албума TuTu на Майлс Дейвис допринася за това албумът да спечели „Грами” през 1986 г. Джейсън Майлс работи с Лутър Вандрос, включително за хитовете му, отличени с „Грами”. Майлс печели „Грами” като продуцент на Стинг (отличен в категорията „Най-добър мъжки поп вокал” през 2000 г. за She Walks This Earth).

Джейсън Майлс

„Джейсън Майлс повиши нивото на съвършенство на музикантите, които са имали щастието да работят с него, сред които съм и аз. Работата му с Майлс Дейвис и Маркъс Милър определя съвременното лице на джаз музиката.” – казва за него Роберта Флак. През 2023 г. Джейсън Майлс се премества от Ню Йорк в Лисабон. Благодарение на помощта на приятели и контакти той успя веднага да се насочи към намирането на най-добрите музиканти в Португалия, за да създаде нов и свеж звук. The Lisbon Electric 4Tet е резултат от музикалната среща на Джейсън Майлс с трима от най-добрите португалски музиканти: Вики Маркес (барабани), Ями Алоела (бас) и Тиаго Оливейра (китара). Заедно те създават уникална „лисабонска смес”, включваща и атмосферата на Ню Йорк, която Джейсън носи със себе си, комбинирайки джаз и фънк с дълбок груув.

Талантливият български пианист Асен Дойкин ще представи проекта си Eastern Passage – първият съвместен албум на Дойкин - Кърпаров квартет, който ще бъде на сцената на Банско джаз фестивал на 4 август. Вечерта ще завърши с хипнотизираща смесица от афрофутуризъм, хип-хоп и джаз в изпълнение на Камила Джордж, покорила световните сцени в последните години.

Анна Арко

На 5 август, гостите на Банско и почитателите на джаза ще имат възможност да чуят експериментална поп музика с елементи от хип-хоп, джаз и електроника, представена от Анна Арко, Швеция.

Великият джаз китарист Питър Бърнстейн, свирил и записвал с музиканти от различни поколения - Сони Ролинс, Боби Хътчерсън, Джордж Коулман, Джошуа Редман, Брад Мелдау, Даяна Крoл, Лий Кониц, Джими Коб и много други, ще бъде на сцената. Същата вечер като публика ще има шанса да се насладим на изпълненията и на с��етовната звезда Емет Коен, акомпанирал на Рон Картър, Бени Голсън, Джими Коб, Джордж Коулман, Джими Хийт, Кърт Елинг и други звездни музиканти.

Питър Бърнстейн

През 1994 г. 27-годишният тогава американски китарист Питър Бърнстейн записва с квартет своя албум Signs of Life („Знаци на живота“). Във формацията влизат знакови имена – пианистът Брад Мелдау, басистът Крисчън Макбрайд и барабанистът Грегъри Хътчинсън. През 2015 г., точно 21 години след появата на Signs of Life, Питър Бърнстейн отново записва със същия квартет, този път на живо в Jazz at Lincoln Center, двоен албум, озаглавен Signs LIVE. Той е издаден през 2017 г. Заглавията Signs of Life и Signs LIVE звучат почти еднакво, само че в Signs LIVE няма никакви ограничения: по отношение на дължината на импровизациите, ритъма, хармоничния език, въобще абсолютна свобода на изразяването.

Ще разберем дали е така на 5 август. Тогава китаристът ще свири с топ състав, в който са още Арън Голдбърг – пиано, Висенте ��рчър – контрабас, и Роберто Гато – барабани.

Емет Коен

34-годишният топ музикант Емет Коен  показва джазовия идиом като истинско американско явление. Пианист, композитор и бендлидер, само на 34 години Емет Коен е един от най-търсените джазмени на американската и световната сцена. Той свири в клубовете на Ню Йорк, както и на световноизвестните джазови фестивали в Монтерей и Нюпорт, на North Sea Jazz Festival в Нидерландия и други. Като бендлидер Емет Коен предпочита да свири в трио с различни партньори. Негова запазена марка е да се учи от опита на утвърдени джазмени, които често гостуват на триото. Например Live from Emmet’s Place е видео поредица, която се излъчва седмично в реално време и в която гостуват имена като Джо Ловано, Брад Мелдау, Крисчън Макбрайд и много други.Емет Коен издава първия си самостоятелен албум през 2021 г. Заглавието Future Stride директно кореспондира със световноизвестния пианистичен стил stride piano от 20-те години на ХХ в. Ярки представители са Фетс Уолър, Арт Тейтъм, Джеймс Пи Джонсън и други – многократно представяни по Jazz FM. Във Future Stride Емет Коен и неговото трио представят своята съвременна версия на утвърдения от десетилетия пианистичен стил. Гостите Мелиса Алдана – тенор саксофон, и Маркус Хил – тромпет, допълнително оцветяват някои от пиесите в Future Stride.

През 2016 г. Емет Коен започна издаването на серия от албуми под заглавието Master Legacy Series. В поредицата гостуват видни, обикновено по-възрастни джазмени от други поколения, към които Емет Коен изпитва уважение и от които се учил и продължава да се учи. Чрез серията Master Legacy Series Емет Коен още веднъж подчертава, че идиомът на джаза е истинско американско явление.

Емет Коен

През ноември 2023 г. Емет Коен и неговото трио записаха петия албум от поредицата Master Legacy Series с гост ветерана тенорсаксофонист Хюстън Пърсън. Чрез него Емет Коен изразява своето уважение и признателност към майстора на мелодията и поета – 88-годишната легенда. Партньори на Емет Коен в триото са роденият в Япония басист Ясуши Накамура и барабанистът Кайл Пуул.

Припомняме, че преди две години Емет Коен гостува на Plovdiv Jazz Fest, когато специален акцент беше пианото в тогавашното издание на фестивала.

На 6 август ще слушаме най-популярната джаз група от Албания с бенд лидер Гент Руши, за първи път на сцената на Банско джаз фестивал, на двама неповторими китаристи – разказвачи на музикални приказки – Дженк Ердоган и Антонио Форчоне и на един проект на Милчо Левиев, събрал музиканти от България, Швейцария и Гърция – „Източно око“.

Димитър Льолев

Прогресив рок, камерен джаз, динамични и постоянно променящи се ритми, необичайни инструменти ще ни представят Скечбук квартет от Австрия в сряда, на 7 август, ще чуем и два български проекта - Йо-Йо бенд на Христо Йоцов и Михаил Йосифов и Малък Градски Духов оркестър на утвърдения саксофонист Димитър Льолев.

Скечбук квартет са познати в България от други джаз фестивали като този във Варна, например. Но сега като хора от алпийска страна като Австрия са щастливи, че за първи път ще свирят в Банко. Иначе признават, че ��ознават Пирин, благодарение на ски състезанията от Световната купа, които са наблюдавали по телевизията.

Spectrum Vocal band

Със Spectrum Vocal band & Free play в четвъртък, 8 август, ще празнуваме магията на музиката, която те създават единствено с техните гласове. С Вики Алмазиду ще почетем сто годишнината на Сара Вон. А вечерта ще завърши с диначиното и визуално шоу на Мирла Риомар, певица, композитор, перкусионист и танцьор от Бразилия.

Наричат Теодосий Спасов кавалджията на света. Музикант с огромен кръг почитатели по цял свят. На тазгодишния Банско джаз фестивал Теодосий ще представи квартет с участието на двама български музиканти, живеещи в чужбина и контрабасист от Швейцария. Датата е 9 август, петък. В програмата ще чуем също група Жлехтет от Словения и новия талант на италианския джаз – Чинциа Тедеско с проект Пучини в джаза и гост-музикант Тодор Бакърджиев.

В последната вечер на тазгодишното издание – 10 август, за първи път на сцената на Банско джаз фестивал ще излязат музиканти от екзотична Индонезия – Вертигонг. А след тях Тио Крокър, уникален съвременен американски джаз тромпетист, композитор, продуцент и вокалист, номиниран за Грами ще забие на Банско джаз фестивал‘2024. Финалният концерт е на сенегалския бас виртуоз, композитор и певец - Алюн Уейд, който се слави в световната джаз и афробийт сцена като „супер талант“, откритие на Маркъс Милър.

Алюн Уейд

Композитор, тромпетист и продуцент, Тео Крокър е един от най-автортетните съвременни музиканти, номиниран за наградата „Грами“, три пъти е номиниран за наградата Echoo и е носител на отличието „Тиодор Пресър“. В добавка към множеството си самостоятелни проекти той свири с Ани Ленъкс и Джил Скот, а неотдавна участва в записите на албум на Самара Джой. Потомствен музикант – внук на Док Чийтъм, той държи на пренасянето на традицията в съвремието, което прави с характерен почерк и със съвременни музикални елементи от уличната култура – хип-хоп, фънк, соул. Неговата жизнена музика трепти с духа на съвремието, а критиката непрестанно го обсипва с похвали. На Банско джаз фестивал Тио Крокър ще представи музика от новия си, все още неиздаден албум „Проявление на мечтите“. Пред колегите от Jazz FM споделя: Джазът представлява пътят към свободата за чернокожите в духовен и творчески план. „В днешния ден всеки иска да бъде свободен, както афроамериканците са били тогава. Така че всеки иска да свири джаз, точно като тях. За мен е важно днес да знаем и да помним откъде идва джазът и от коя общност произлиза и да почитаме това.“ И допълва: „Банско ще изпълня пиесите от новия си албум, който още не е издаден – Dream Manifest („Проявление на мечтите“). Имам прекрасен млад пианист – Идрис Фредерик. Свиря с басиста Ерик Уийлър и с барабаниста Мигел Ръсел.

Тео Крокър

Групата ми е млада. Освен басиста, другите са в началото на 20-те си години. Опитвам се да започна да обучавам млади музиканти в това какво е да си продължител на наследството. Ще изпълним нова музика, истински добра. Аз съм почти на 40 години, така че мечтите ми вече са се проявили. Зрял човек съм и музиката ми звучи по този начин. Така че този ��лбум е за това колко добре звучи музиката сега. В нея няма претенция за елитарност и тя не е повлияна от нищо извън автентичното музициране.“

И тази година гостите на Банско ще могат да разгледат първата в страната постоянна джаз-експозиция в читалище „Никола Вапцаров“ и да проследят историята на джаза в България. Експозицията ще продължи да се разраства с материали и лични вещи на български музиканти, които са оставили своя отпечатък в историята на джаза у нас.

д-р Емил Илиев (1947-2020)

На Банско джаз фестивал ‘2024, както винаги ще има и съпътстващата програма със семейни игри, дневна сцена в парка, следобедни джаз импровизации по улиците на града, джем сешъни и срещи с публиката. Новият елемент тази година е Пленерът по скулптура „Музиката в камъка“, подкрепен от Национален фонд Култура. Като резултат ще бъде създадена Алея на джаза, една от скулпторите в която ще бъде на основателя на фестивала – д-р Емил Илиев (1947-2020). Признаваме, че това като журналисти, следили с години Банско джаз фест ни направи силно впечатление като почит на организаторите към хората преди тях. И демонстрират, че въпреки  някои несъгласия, които са разбираеми, животът продължава и трябва да се развива в своите нови посоки от нови поколения. Важен е смисълът!

До среща в Банско!≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на фестивала и Стефан Джамбазов (1951-2021)

[magdalenagigova]

Израелската джаз-певица Дафна Леви: При мен импровизацията идва естествено

Израелската джаз-певица Дафна Леви: При мен импровизацията идва естествено

Израелската джаз-певица Дафна Леви: Да пея пред публика след пандемията е като да се върна към живота Дафна Леви е израелска джаз-певица с невероятен усет за импровизации и майстор на контрастите. Тя концертира по целия свят като правилото й е винаги да използва местни музиканти в проектите си.  На джаз-фестивала в Банско изпълнителката пя с Тамир Милер (пиано), Асаф Сиркис (ударни), Венци…

[radiobg-london]

От 6 до 10 август Банско ще живее под ритъма на джаза

От 6 до 10 август Банско ще живее под ритъма на джаза

От 6 до 10 август Банско ще живее под ритъма на джаза. Без съмнение тази музика е мощен и убедителен световен език, посланик на културната дипломация и усещане, което само хората на свободния дух познават. Тази година градът под Тодорка отново се превръща в Монтрьо на Балканите, като съорганизатор и домакин на най-голямото джаз събитие в летния културен календ��р на България.

За двайсет и втора…

[travel-bulgaria]

Патти Остин и „Mungo Jerry“ выступают на 20 – ом джаз фестивале в Банско

В Банско 5 августа проведется начнется юбилейный 20 – ый джазовый фестиваль.

Bulgaria Travel News

#Событияифестивали, #ТуризмвБолгарии, #ТуристическиеНовостиБолгарии, #Этозабавно #Банско

[vprki]

Младата българска джаз група POSTCARD представя дебютния си албум

Младата и надеждна българска джаз група POSTCARD реализира дебютния си албум, който ще бъде представен на 30 април - Деня на джаза от 21 часа в София Лайв Клуб със специални гости Арнау Гарофе и Христо Минчев. Написа за „въпреки.com” Мирослава Кацарова, джазпевица, радиоводеща и създателка на Plovdiv Jazz Fest.

Млади, пълни с енергия и любов към импровизационната музика, чувствителни и интелигентни - такива са артистите, които се събират и създават групата POSTCARD. Музиката им е интелигентна, виртуозно изсвирена и с отношение, както към историята на джаза, така и към съвременните изразни средства. Затова и миналото лято бяхме радостни да ги поканим на лятната сцена на PLOVDIV JAZZ FEST. Те свириха точно преди проекта на Хилда Казасян, в който участват някои от най-ярките джаз музиканти, сред които Теодосий Спасов. Самият той беше силно впечатлен от творческия хъс на младежите и оцени високо музиката, свиренето, креативността им. 

Припомняме, че концертът бе на 25 август и вечерта започна с музика на най-младото джаз поколение или с други думи, с групата “Postcard Quintet”. Неделчо Нинов – тромбон, Ралица Тонева - aлто саксофон, Вилизар Гичев - китара, Христо Минчев - контрабас и Теодор Тошков – барабани представиха изцяло нов и авторски репертоар.

Кои са POSTCARD?

POSTCARD

Първоначално младите творци се събират, за да свирят заедно, докато са студенти в прочутата Консерватория “Принц Клаус” в Грьонинген, Нидерландия. През 2022 година се оформят като формация, която включва: Ралица Тонева - саксофон, Теодор Тошков - барабани и Неделчо Нинов - тромбон. Към тях в България се присъединява и Вилизар Гичев - китара. Често свирят в местни джаз клубове, а понякога се завръщат в България, за да свирят заедно пред българска публика. Решават да кръстят групата си POSTCARD.

В началото репертоарът им се състои от музика предимно от 40-те и 50-те години на миналия век - период, който е познат като Hard Bop ерата в историята на джаза.  Постепенно музикантите започват да работят и над авторска музика. Следват две години активно концертиране с едни от най-изявените български музиканти като Арнау Гарофе, Васил Хаджигрудев, Михаил Иванов, Даниеле Феббо, Христо Минчев в различни клубове и на фестивали като „Пловдив джаз фест“, „Q jazz fest” младежката сцена на „Банско джаз фестивал, „Джаз под звездите на Деветашкото плато“.

През 2023 година групата печели финансиране от Национален фонд „Култура“ за запис на дебютен албум по програма „Дебюти“.

POSTCARD

Интересен факт е, че наричат групата си POSTCARD, защото почти всички живеят и учат в чужбина, а когато се завръщат в България за кратко винаги изнасят концерти. Тези спорадични изяви в родната им България  са като музикални пощенски картички за техните чувства, настроения, искрени и ��ълбоки вълнения, които преживяват  докато се образоват и развиват като музиканти и творци. Така, според тях, пощенската картичка се превръща в метафора на старомодния “аналогов” начин на общуване, на искрената, човешка споделеност през майсторлъка на свиренето:

“Това е идея, която събира в себе си творчески мирогледи, които са повлияни, както от страстта към традиционния джаз, така и от различните подходи към съвременния му прочит. Музиката е вдъхновена от естествената нужда на човека да създава и да споделя. Малко или много оттам идва името на групата, което е израз именно на истинския, дързък и някак наивен разговор. То май това е смисълът на джаза…” - разказват самите те.

Съвсем естествено се стига и до това, младите артисти да реализират своя дебютен албум с авторска музика, наречен “Stories”. Той е подкрепен финансово от Национален фонд “Култура” по програма “Дебюти 2023”. Техни ментори са двама забележителни джазмени - саксофонистът Арнау Гарофе и басистът Христо Минчев, които бързо се превръщат в техни приятели и съмишленици, и взимат участие в записите на албума.

Мирослава Кацарова на концерта си с Биг бенда на БНР, 21 март 2024

Албумът “Stories” представлява сборник от седем музикални истории, които се характеризират преди всичко с дълбока искреност и чувствителност на личните преживявания на творците, на това което прави човека уязвим и в същото време различен, ярък и с позиция. Иска се дързост един млад артист да заяви себе си по  категоричен и директен начин, особено в началото на своя път, когато все още динамиката на новото и непознатото носи толкова много изненади и предизвикателства. В тази връзка идеята на „Stories” е да предаде вярата в пътя, в смелостта,  в откровението и връзката между това,  което е било преди и това, което предстои.

В албума „Stories” са включени композиции написани от всеки един от основните членове на групата. Стилистиката на пиесите е свързана с модерния джаз, а заедно с това, в тях се откриват мотиви от традицията на класическата джаз култура.

Премиерата на албума “Stories” ще се състои на 30 април от 21:00 (врати  20:00) в „Sofia Live Club”, където освен Неделчо Нинов, Ралица Тонева, Вилизар Гичев и Теодор Тошков, ще вземат участие още изявените гост-музиканти Арнау Гарофе и Христо Минчев.

По-късно през лятото на 2024 година имат покани за различни фестивали, сред които  „A to jazz” , “Nisville jazz fest” - Сърбия “The Jazz Cave festival” – Румъния, “Q-jazz festival”. ≈

Текст: Мирослава Кацарова

Снимки: архив на POSTCARD и Ани Петрова

P.S. на „въпреки.com”: Държим да подчертаем неуморността, въображението, таланта на Мирослава Кацарова да създава, да сътворява и умението ѝ да работи и привлича талантливи хора, сродни души. Винаги е със специална, лична грижа и внимание към младите музиканти. И да не забравяме, както тя споделя неведнъж: „Джазът е свобода!“ Насладете ѝ се!

[vprki]

Критичен поглед: Алфредо Неудържимият!

Той привлече вниманието ми преди десетина години, когато благодарение на социалните мрежи случайно се натъкнах на негов видеозапис. Така е, наред с хаотичната информация дигиталните медии понякога услужливо дават гласност и на музика, до която иначе трудно можеш да се добереш. Написа за „въпреки.com” проф. Клер Леви, музикален критик, за изключителния музикант Алфредо Родригес.

Записът, озаглавен “Crossing the Borders”, представяше бравурно импровизационно изпълнение на младия кубински пианист Алфредо Родригес, прозвучало в дома не на кой да е, а на легендарния Куинси Джоунс. Слушах записа отново и отново, изумена от необикновения му талант. А наименованието на пиесата сякаш искаше да подскаже отворената музикантска природа на едно гениално момче, закърмено със страстните корени на кубинската музика, познал, овладял и прозрял мъдростта на класиката, прегърнал емблематичните уроци на джаз пианисти като Бил Еванс, Телониъс Монк, Кийт Джарет... Но и на път да намери себе си в музиката, своя стил, онова свое собствено щуро творческо аз, чакащо с нетърпение да бъде щедро споделяно на сцената с не по-малко можещи музиканти и публики от всички посоки на света.

Алфредо Родригес

По това време Алфредо, едва навършил 22 години, вече е напуснал родината си и се подвизава в Щатите. Както разбирам, съдбоносна се е оказала срещата му с Куинси Джоунс на фестивала в Монтрьо през 2006. Впечатлен от таланта и бравурното свирене на младия музикант, Джоунс го кани в своята среда, поемайки ролята на негов ментор и продуцент.

И ето, сега го слушам отново, вече на живо, на сцената на „Банско джаз фестивал“ ( 5-12 август 2023). Бляскавият финален концерт на фестивала открои изкуството на Алфредо, който днес не случайно е сред най-успешните топ пианисти и композитори в света на съвременната джаз сцена, познал при това смисъла и силните, увлекателни страни на диалогичните стратегии, многократно пробвани в съвместното музициране с първокласни джаз музиканти, между които е и българският басист Петър Славов с изключителна кариера в САЩ и по света.

Петър Славов като част от триото на Алфредо Родригес, певицата Ганавия и Куинси Джоунс - снимка личен архив

Тази вечер, заедно с не по-малко забележителния перкусионист Шайан Фати, Алфредо представи своя нова музика. Музика, от която дъхът ти просто спира и те кара  да се питаш що за гений дърпа струнките на такава неустоима енергия, що за талант движи виталните звуци, логиката, виртуозитета, драматургията, заразителния артистичен диалогизъм на това неудържимо изкуство!?

Шайан Фати

Мисля си, че новаторският дух в музиката на Алфредо едва ли опира единствено до някакъв самоцелен виртуозитет, до забележителните му технически възможности, до умението му да артикулира кога с финес и мека лирика, кога посредством динамиката на интензивни хармонично плътни импровизационни потоци, или до способността му да борави с пълния оркестров ресурс на пианото. А и композиционният му подход напомня всъщност прастара идея: тема с вариации. Та нали такава в общи линии е възловата представа за джаза, поне според някои утвърдени учебникарски възгледи. А темите в музиката на Алфредо, поне тази вечер, кръжаха, или по-скоро загатваха широко познати, любими мелодийки: Bésame mucho, Guantanamera, Quizás, Thriller... Новостите тук виждам, преди всичко, в характера на една свободна, необременена от табута, шеметна, находчива импровизационна мисъл, изтръгваща по един напълно оригинален, но и подчертано комуникативен начин неподозирани звукови пространства, заровени в иначе едва ли не банализирани, широко популярни песенни теми. Както самият Алфредо говори за музиката си в ефира на Радио Jazz FM, „...в нея има поп елементи. Става дума за мейнстрийм музика, съчетана с джаз и класическа музика, която винаги е била част от моите корени, но този път излизам от рамките в опит да достигна до различна публика чрез комбинацията от света на мейнстрийма и интелектуалния свят“.

Алфредо Родригес

Ето, в този смисъл музиката на Алфредо, наред с иновативния мащаб на емоционалното си въздействие, поставя по своему (и, разбира се, съвсем не преднамерено!) прът в анахронични възгледи, които и днес някак упорито продължават да противопоставят популярното и интелектуалното, забавното и сериозното в музиката. И подсеща, впрочем, за добрите страни в композиционното мислене на мнозина други емблематични музиканти и от днес, и от други времена. И, ако тук един произволен паралел примерно с музиката на Моцарт би скандализирал нечии представи, вярвам, че за хората без предразсъдъци подобни сравнения биха звучали напълно естествено.

Алфредо Родригес и неговото трио /на контрабаса е Петър Славов/ - снимка личен архив

Колкото до самия фестивал в Банско, вярно е, чух малка част от фестивалните концерти. Но дори тези непълни впечатления ме карат да вярвам, че събитието безусловно продължава да отстоява престижа си на утвърден, водещ празник в полето на джаза у нас. И с изключително разнообразната си, компетентно подбрана международна програма, която щастливо удържа принципите на живата музика, на музиката, която се ражда „тук и сега“, и с похвалното внимание към тукашната традиция, включително в лицето на първите български джаз вокалистки, и с щедро наситеното градско пространство откъм нонстоп образователни и други атрактивни съпътстващи инициативи... И, разбира се, с многобройната ентусиазирана и любопитна публика, чиито сетива подсказват безпогрешен усет спрямо капризите, изненадите, същината и тънкостите на този род музика. ≈

Текст: Клер Леви

Снимки: архив на фестивала, личен архив на Петър Славов-син и Евгени Димитров

P.S. на „въпреки.com”: Припомняме, че през 2013 година Алфредо Родригес гостува на „Празниците на изкуствата Аполония“ със специалното участие на Петър Славов-син, контрабас и Франциско Мела. Петър Славов-син е един от големите джазмени на нашето време Летър Славов-баща (1941-2008). През 2015 г. заедно с ��ианиста Алфредо Родригес бяха номинирани за наградите Грамми за джаз аранжимент на „Гуантанамера". Петър Славов специален квартет (България – Германия – САЩ): Петър Славов – контрабас, Владимир Кърпаров – саксофон, Христо Вичев – китара и Димитър Семов – барабани бяха също сред участниците на Джаз фестивала в Банско тази година.

Петър Славов на авторския си концерт с Биг бенда на БНР под диригентството на Антони Дончев, 2022, снимка: Евгени Димитров

В неформален разговор Пепи, както го наричат приятелите сподели колко великолепна е била организацията на фестивала в Банско и най-важното, според него, като музикант концертите са били с перфектен звук. С днешна дата подсещаме, че на 4 септември в рамките на „Празниците на изкуствата Аполония“ в Созопол в Археологическия музей е  Джаз концертът на Васил Спасов трио. Съставът ще представи музика на Васил Спасов, възпитаник на Berklee College of Music с богата международна кариера, Петър Славов също учил в именития колеж и  барабанистът Атанас Попов. учил при проф. Христо Йоцов в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Заминава за Гронинген, Нидерландия, където има възможност да работи с някои от най-големите имена в джаза. Така, че красивите летни преживявания с музиката продължават…

[magdalenagigova]

Израелската певица Дафна Леви гостува на Банско джаз фестивал 2022

Израелската певица Дафна Леви гостува на Банско джаз фестивал 2022

Концерт на израелската певица Дафна Леви на Банско джаз фестивал 2022 От 6 до 13 август 2022 г. за 25-ти път ще се проведе международният Банско Джаз Фестивал. Посолство на Израел е дългогодишен партньор на събитието още от неговото създаване. На сцената на централния площад в планинския град са гостували най-ярките израелски джаз изпълнители и тази година няма да е изключение. Заповядайте на…

[magdalenagigova]

Рут Колева отпразнува срещата с публика на живо, вдигайки наздравица с Маутай

Рут Колева отпразнува срещата с публика на живо, вдигайки наздравица с Маутай

Рут Колева отпразнува срещата с публика на живо, вдигайки наздравица с Маутай Певицата откри актуалното издание на Банско Джаз Фестивал заедно с Милица Гладнишка, Камелия Тодорова и група The Fingerstones. Заедно те взривиха сцената с проекта Ladies of Jazz & Soul. Рут Колева отпразнува срещата с публика на живо, вдигайки наздравица с Маутай От сцената на най-престижното джаз събитие Рут…

[vprki]

Любомир Денев: Правя това, което минава през мен

„В джаза преди всичко трябва да има оригиналност, който се занимава с джаз трябва да има оригиналност. Не бива да се свири в общ тон, по конвенционален начин. Има една опасност от приемане външната форма на джаза, при някои изпълнители си личи, че това е имитация, че се движат по повърхността”. Споделя специално за „въпреки.com” Любомир Денев, композитор, диригент, но преди всичко забележителен музикант.

Разговаряме с него в Банско по време на 20-ия юбилеен Банско Джаз фест, в деня, в който му предстои концерт с Любомир Денев квартет и Весела Морова. По-късно ще се върнем към концерта, а той продължава: „При по-дълбоко проникване в проблематиката на джаза като жанр се вижда, че работата не опира само до някакви стълбици, някакви скали, които се използват за импровизация или някакви акордови прогресии, хармонични връзки. Моето виждане е, че трябва

всичко да мине през твоята индивидуалност,

да се изгражда свой почерк. Не се стремя умишлено към някаква оригиналност, но цялото мое музикално възпитание е така протекло, че не се опирам на добр�� познатото, а правя това, което минава през мен. Трудно е да се обясни, но в моите авторски пиеси, в моите композиции има определени влияния, определени елементи, които се съчетават от различни жанрове. От една страна, може би поради класическото ми музикално образование, академично, при мен музикалната форма винаги е много ясно изградена във всяка отделна композиция - в тематичното изграждане, в целия аранжимент, вътре това, което се случва в пиесата с предварително написани импровизационни модели и пр. Формалното изграждане е подчинено на класическите музикални структури.

От друга страна - българският елемент, като избягвам да цитирам буквално народни песни, в самата мелодика особено от по-ранното ми творчество могат да бъдат „прочетени” българските народни елементи. Третият елемент е ритмичният елемент – намирам голяма връзка между джазовата синкопация и неравноделните ритми в българския фолклор. Те не изглеждат като синкопи, но фактически това е една синкопираност природна, която сигурно идва от българския език, от ритъма на българския език. Това е другият елемент, който се съчетава в моето творчество. То може да бъде винаги разпознато и като особен белег на моята музика. Но в по-късното ми творчество се дистанцирам от тези неща. Звученето е по - космополитно, макар че и в програмата за Банско ги има, все пак в дълбочина, но не и на повърхността. Има влияние и от съвременната импровизационна музика, от най-съвременната камерна музика. В нашето изпълнение искам музиката да звучи като импровизационна камерна музика, а не като някакъв чист класически джаз. Силно се надявам това да бъде оценено, Веселка Морова да бъде в най-добра форма и убедително да представи програмата. Това е тежка задача за нея, тя е млада, но вече опитна певица”.

Откъс от разговора с Любомир Денев можете да чуете тук

Любомир Денев с Весела Морова в Банско

Познаваме младата певица от преди три години, когато в рамките отново на Банско Джаз Фест доц. Стефка Оникян в концерт представи великолепния си клас от талантливи млади хора. Малко по-късно оценяваме високо избора на музикант от ранга на  Любомир Денев да се спре на Весела като вокалистка за джаз проектите си, но ще се върнем към тази тема. Сега разговаряме с него, а неговата биография на музикант е изключително интересна и свързана с големи имена в музикалното ни изкуство и култура.

„Като малък първо свирех три години на цигулка във Видин, ходех на уроци при Петър Хаджиангелов, много известен и авторитетен преподавател,  вуйчо на големия наш цигулар Георги Бадев и същевременно пеех и в Детския хор при Валентин Бобевски, който ме отвори за класическата музика, започна да ми поставя задачи да сядам на пианото да корепетирам. А като ходехме на лагери на морето, на Кранево - с акордеона, защото нямаше пиано. Той ми поставяше задачи, откри в мене някакви способности и после ме подготви, съвсем безплатно по солфеж, когато кандидатствах в Музикалното училище вече с ударни инструменти.

По-големият ми брат Цветан ме насочи,

той беше вече студент в София. Купи един ксилофон, донесе ми го и каза да опитам да се подготвя за една година. Вече бях учил осми клас и трябваше да се върна година назад. Подготвях се тимпани, ксилофон във Видин при Божко Ивков, тимпаниста на Видинския симфоничен оркестър, идвах редовно на уроци при Добри Палиев преди да кандидатствам. Той също много ме хареса и съм му страшно много задължен”.  Разказва Любомир Денев началните си стъпки в музиката. А ние му споделяме, че в нашите разговори с други негови именити колеги специално акцент отделят на Добри Палиев като техен учител, дори гуру, предопределил едва ли не пътя им като музиканти. А Денев дори споделя, че при кандидатстването му в Музикалното училище в София се оказва конкурент на дъщерята на големия педагог Мария. Но по-късно тя станала един от първите изпълнители на негови ученически композиции още като ученик.  И още нещо: проф. Палиев съдействал Любомир да продължи да учи в София, а не в Плевенското музикално училище, както в онези години повелявали правилата - дете от Видин къде да продължи специализиран��то си образование. И не само това, професорът го поощрявал и в интереса му към джаза.

„Още като ученик започнах да свиря на барабани в оркестър „Метроном” в Студентския дом. Батковците-студенти, с които свирех, ми викаха „Заек, заек!” Докато класната ми ръководителка ми се караше и възпираше, че даже и по телевизията съм се явявал, нямал съм право. А Палиев казваше, че това е много полезно за мен. Твърдя, че по негово време школата по ударни инструменти беше на европейско ниво с международни контакти, във Франция и не само, неговите етюди и методи се използваха в учебната работа.

Това беше страхотна школа!

В Музикалното училище започнах много сериозно да свиря на пиано, исках да овладея този инструмент, имах голямо желание, амбиция”. Преподавателката му разбира неговия интерес  и извън облигатното пиано започва да му поставя по-сложни задачи. Тогава започнал и своите първи композиционни опити. „Най-напред започнах с аранжиментите за „Метроном”.  Ръководителят Панайот Славчев /забележителна личност, светла му памет, дългогодишен ръководител на редакция Забавни програми на БНТ с изключителен принос за българската музика – б.а./ е другият човек, който ми подаде ръка в този важен за мене период. Той ме лансира, той ми предложи да правя аранжименти на певците, с които работеха – Мария Нейкова, Бисер Киров, Борис Гуджунов, Михаил Белчев, а в студентските години съм работил с  Камелия Тодорова, с Йълдъз Ибрахимова, но това е вече когато започнах да свиря джаз. Започнах да израствам и като аранжьор, и с авторски песни, с „Метроном” свирихме и джаз. Първата ми джаз пиеса беше за „Метроном”…”. Но всъщност непрекъснато учи музика от дете, дори рискува да започне отначало, да загуби година и в Музикалното училище, и в Музикалната академия, но да продължи напред заради музиката, разбира се!

„Учех страшно много неща, което се оказа полезно. Получи се едно натрупване. Започнах хорово дирижиране при Стоян Кралев, две години. Пял съм като дете в детски хор, след това като войник в ансамбъла на Строителни войски с ръководител пак Валентин Бобевски, бях му и хормайстор на тенорите. Познавам хоровата класика, репертоара. Първоначалното ми желание беше да уча оркестрово дирижиране, но годината, в която кандидатствах беше нулева за прием. Така, че пак се върнах една година назад, защото кандидатствах и композиция, защото вече натрупах самочувствие и исках да уча и оркестрово дирижиране и композиция. Приеха ме и в двете специалности, но казаха, че не могат да ми дадат две дипломи и трябва да избера една от двете специалности. Избрах дирижирането, защото се ширеше мнението, че композирането не е професия. Животът опроверга това мнение – през целия ми живот доходите, които съм имал са били главно от композиране – писане на театрална и филмова музика, симфонични, камерни произведения, откупки, мюзикъли…

Влязох в класа на Конста��тин Илиев, оркестрово дирижиране, композиция изучавах факултативно (с Цвeтан Цветанов, Парашкев Хаджиев). Още като студент се явих на конкурс в Музикалния театър за стажант-диригент, спечелих го, работих 10 години като диригент в този театър. А за композиция нямам диплома и може да се каже, че

съм самоук, нямам лиценз за композитор.

Написах първия български рок- мюзикъл „Утре в 10” по поръчка на Министерство на културата, Димитър Тъпков беше зам. министър. Той ми го поръча за Естрадния факултет, сега е факултетът за поп и джаз към НМА. Като диригент в Музикалния театър успях да уредя да се играе представлението на тяхна сцена. Беше си студентска постановка с Биг Бенда на Академията. Играха се 9 представления при главоломен успех. Това, може би, ме направи популярен, макар че имах вече име като джазов музикант. Това беше 1983 година, благодарение на което Министерство на културата ме изпрати на културно посещение в САЩ 1983-84 година по културна спогодба между САЩ и България, имало такава… Гледах 18 постановки на Бродуей, посетих Холивуд, джаз клубове. Това беше допълнителна мотивация за мен и голяма квалификация, изцяло на американска издръжка”. С усмивка си припомня Любомир Денев отминалите времена.

Но през цялото време на разговора ни подчертава постиженията на българската съвременна музика и забележителните й творци, с които е работил и продължава. В края на 80-те и 90-те години на миналия век дирижира много от българските оркестри - във Варна, Плевен, Пазарджик, Русе, Пловдив, Радиооркестъра. В този период прави и много записи на българска съвременна музика. „Колегите ме канеха, особено дружеството за Нова българска музика, начело със Симеон Пиронков и с Георги Тутев, защото се оказа, че съм подготвен за това, бидейки диригент и човек, който има поглед към съвременната българска музика. Записах много партитури: на Димитър Христов, на Лазар Николов, на Велислав Заимов, на Божидар Спасов, Артин Потурлян, Руси Търмъков, Симеон Пиронков… мои неща и други. Много концертирах, но ме търсеха и за такива концерти, където имаше шоу елемент, с джазови солисти - с Васил Петров, с Красимира Стоянова правих спиричуъли, Гершуин, с Христина Ангелакова, с „Бели, зелени, червени”, записахме Милчо Левиев... Като композитор повече се насочих към театрална и филмова музика, имам над 40 театрални постановки, мюзикъли, имам награда „А’ Аскеер” /2001/за мюзикъла „Yesterday” в Младежкия театър, мюзикъла  „Напразните усилия на любовта” с Благоевградската камерна опера гостува в Кайро, „Алис” – 5 постановки в различни театри, също и в Кипър на гръцки език, „Законът на джунглата” по Киплинг с няколко постановки, включително и във Франция на френски език в университета „Сент Дени”. Все в различни жанрове, имам опера „Каин” по Байрон на английски език. На мен ми е така по-интересно, аз се обновявам така – от един жанр в друг.

Може да прозвучи малко нескромно, но мисля, че като композитор владея много изразни средства. В съвременната музика това се оказва много важно – един композитор да владее различни изразни средства, за да може да обслужи всякакъв вид драматургия. Вместо да копая в едно място надолу,

аз се разпростирам нашироко”.

А заедно с него се връщаме няколко месеца назад, за да си припомним детската му опера „Лили и вълшебното бисерче” по приказката на Валери Петров „Пук”, постановка на Анри Кулев в Националната опера и балет тази година. Бляскав спектакъл, за жалост игран само четири пъти, а ние сме свидетели колко щастливи бяха децата, а и по-възрастните. Но сме в Банско и се връщаме към концерта, който предстои, а и с малко предистория за връщането към джаза на Любомир Денев.

„Програмата има две части. Едната е джаз стандартив мой авторски аранжимент. Джаз стандарти на автори като Коул Портър, Джеръм Кърн и Талониус Монк, а другата част е мои авторски композиции, като този път умишлено съм избегнал фолклорните елементи, защото смятам, че вече има вече други изпълнители, които са се специализирали в това и реших тази година нашето представяне да е с по-съвременна, авторска програма. Написах и нови пиеси, някои от тях влязоха в нашия последен компакт диск „Нощ в джаз клуба”, като „Бяла вечер”- песен, специално писана за Весела Морова по мои стихове, инструменталната пиеса „Нощ в джаз клуба”, която даде и името на диска и две нови пиеси по мои стихове - “In da Club” и „Там след завоя”- на български език, също написани специално за Весела Морова и за нашия квартет.

Любомир Денев квартет /Любомир Денев - пиано, Петър Момчев - саксофон, Димитър Карамфилов - контрабас, Димитър Семов - ударни/ & Весела Морова - вокал на Банско Джаз фест

Преди три години, когато реших да възобновя, да съживя моята джазова дейност и да направя ансамбъл, който да е наследник на бившето ми джаз трио, исках да е с вокал. Търсех вокалист, певица, която да има добра култура, да е образована, с голям диапазон и тогава един наш общ приятел Косьо Бейков - създал група „Спектрум”, той ме запозна с Весела в БНР. Аз й предложих да я чуя. Тя ми изпрати нейни записи от следването й в Бъркли скуул, Бостън. Срещнахме се, показах й мои композиции. Видях, че в нея има перспектива, има възможности и отговаря в голяма степен на моите изисквания. Започнахме първо двамата, после съставът се разрасна по естествен начин от малкото към по-голямото. Започнахме първо само двамата – пиано и вокал, някои мои композиции, някои аранжименти на класически стандарти също. След това привлякохме саксофониста Петър Момчев, станахме трима, имахме някои участия и реших да направя квинтет с бас и барабани. Първият ни концерт беше в културния дом в „Красно село”. Публиката, мои колеги и приятели ни окуражиха и казаха, че това е много интересно и ние продължихме да работим. Направихме и други участия в Студио 5, направихме и записи, изпратихме и на Джаз фестивала във Варна на Анатолий Вапиров. Той много ги хареса и ни покани 2015 година – това беше първото ни фестивално участие с Димитър Семов на барабаните, с Димитър Карамфилов - бас. Веселка реши, след като вече бяхме работили 2 години да направи първия си самостоятелен албум, компакт диск, който да запишем. Интересното тук беше нейното

смело решение да направи първия си албум с моя авторска музика,

което за мен беше голям комплимент и много добра възможност да се покаже последното ми творчество и някои от по-старите ми неща, които са представителни за моето джаз творчество. Направихме този албум „Нощ в джаз клуба”, който е изключително с мои композиции. Представихме го и във Варна и в Студио 5, а ТВ-1направи телевизионен филм. Постепенно работата се разрасна. Намерих във Весела Морова един прекрасен партньор и сътрудник, който ми се доверява. Това е смело от нейна страна, защото нещата, които пиша са много специфични, не са лесни за изпълнение. В тях има влияние от камерната музика, от по-сериозната музика, изисква се много точно интониране, изисква се богата обща музикална култура и доста работа по време на репетициите. Изисква се вникване, това не са някакви обикновени песни – това са фактически разгърнати вокално-инструментални пиеси. Това са вокално-инструментални пиеси за глас, дори когато има текст, те са с доста инструментален характер. Изисква се много добра вокална техника, подвижен глас, много добър слух. Всичко това, за моя радост, Весела го притежава. За тези две-три години тя страшно много израсна и много достойно защити моите музикални идеи”.

Същият ден, но вечерта на сцената на Банско Джаз Фест Весела Морова доказа тези думи на маестро Денев с великолепно пеене и присъствие с деликатност и удоволствие от това, което прави на сцената. А Любомир Денев зад пианото ни върна към по-ранния ни разговор, като посвети изпълнението на „Шекспир-блус“, композиран от Цветан Денев, на своя брат, преселил се в един друг свят. Същият този по-голям брат, подарил на Любомир ксилофона и показал му пътечката, по която да върви…

В края на нашия разговор във все още свежото утро в подножието на Пирин преди и там да ни налегнат жегите го питаме за другия Любомир Денев, неговия син, който в последните години налага името си на музикант и като че ли въпреки авторитетния си татко. А той признава, че никога не го е карал, не го е насилвал да се занимава с музика. „Той като малък започна на пиано при Милена Куртева, в музикалното училище при Емилия Канева, после имаше късмет да работи с Иван Дреников, който искаше да го направи пианист, обаче, неговите интереси са също към дирижирането. Още като малък, още като ученик направи курс при Деян Павлов и показа качества. Когато аз дирижирах концерти на Нова българска музика или Дружеството за нова музика, на различни концерти, той беше дете,

някъде 5-6 годишен, непрекъснато зад гърба ми дирижираше.

Всички казваха, че това дете ще стане диригент. Не можеше да слуша музика, без да размахва ръце. Още като ученик направи концерт с училищния оркестър, имаше страхотен успех и реши да следва дирижиране. Влезе в Академията при проф. Пламен Джуров, завърши. Още от студент го взеха диригент на филхармония „Пионер”. Направи голямо израстване, много успешна кариера, задгранични турнета… Миналата година направи концерт в Берлин с две хилядна публика като дирижира Дворжак - „Из новия свят” наизуст! Оказа се, че е и талантлив композитор и аранжьор, за моя изненада. Никога не съм се намесвал в неговите партитури, но направи и филмова музика. Направи много записи, много аранжименти. Получава поръчки. Най-интересното е, че към джаза той няма афинитет, обаче прави записи с Биг Бенда на БНР. Те го поканиха като гост-диригент и направи много успешни записи с различни аранжименти. Той, самият не свири джаз и не се е интересувал, не ме е питал. Направи записи на негова музика и със солисти, много интересни програми. Явно го ценят като диригент и се справя много добре със звукозаписната дейност. Най-много се интересува от филмова музика и прави много записи с неговата компания, те са млади хора „FOUR FOR MUSIC”, имат студ��о. Правят много записи за партньори от цял свят. Той дирижира, продуцира, пише музика и получи редица награди. Стефан Драгостинов му предлагаше да се запише при него в НБУ на курс по композиция, но той не иска. Не знам защо бяга”.

И тук се връща и към една от своите теми за композирането, може би по – различна като негов възглед от общоприетото. „Композирането най-много се учи от четенето на чужди партитури и от дирижирането. Когато един диригент разучава партитура на друг композитор, за да я изпълни и я анализира, той добива познания, умения и ако има композиторски талант, не е нужен наставник. Имаше един куриозен случай – двамата участвахме с него в един и същи анонимен конкурс, без да знаем, за Софийски духов оркестър. Той получи първа награда, аз втора за произведение”. С усмивка и не без гордост казва Любомир Денев – старши, музикант със забележителна творческа биография и най-вече с обичта си към българската съвременна музика. Споделя ни приятелски, извън разговора за публикация, че преди промените именитите ни музиканти с кариера по света не са представяли българска музика, което го огорчава. Но сега вече има млади колеги с осъзната мисия на музикални посланици като диригента Герган Ценов в САЩ, пианиста Иво Върбанов в Лондон и други. Теми, за които сме разказвали… ≈

Текст: Зелма Алмалех и Стефан Джамбазов

Снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Време е за балкански джаз

„Разбира се, че има балкански джаз. Всички балкански музиканти, които свирят джаз, в тази музика инкорпорират тези мелодии. Редовно всички, които знам, имат подобно влияние. И аз съм един от тях”. Това каза специално за „въпреки.com” известният и любим не само на българската публика музикант Влатко Стефановски /на снимката/. Той беше сред участниците в юбилейния 20 Джаз фест в Банско тази година.

А за себе си каза: „Аз не свиря джаз, не свиря класически джаз, но импровизацията ми е свойствена. Импровизацията е елемент от джаза, който най-много харесвам”. Зададохме му този въпрос, защото сред участниците тази година има и доста балкански, не само български участници. И някак си се откроява линия на една специфичност, която ни прави общност. Това към което се стремим и в културен, но и в политически смисъл. Още повече пред предстоящото българско председателство на ЕС с акцент към Западните Балкани. А музиката е също това, което ни свързва.

Думите на Влатко Стефановски можете да чуете тук

Тихомир Яксич

Тихомир Яксич, диригент и баритон саксофон на „Мамбо Старс бенд” от Сърбия също беше съгласен. „Има балкански джаз. Има в България, има в Сърбия, Македония, има балкански джаз. Характерното за него е интересни ритми, които няма в друга част на света, които характеризират нашата балканска музика. Нашите джаз музиканти са дали нов облик на джаза. Този джаз може да се наложи в света. Дълго време се говореше за бразилски джаз, после имаше кубински джаз, пък сега е дошло време за балкански джаз. И добре се приема в света”, казва музикантът и добавя няколко имена сред които, разбира се, Теодосий Спасов, Влатко Стефановски и други музиканти от Босна, и от Сърбия. Има бъдеще, казва Тихомир Яксич.

Урош Перич

А словенецът Урош Перич, който се представи на феста с този състав също потвърждава, че може да се говори за балкански джаз, въпреки че самият той изпълнява прекрасно песни на Рей Чарлз и на други американски легенди. „Има, има балкански джаз. Корените му са в циганската, румънската, българската музика. Балкански етно джаз. Има интерес в света, защото е нещо интересно. През 70-те години кубинският джаз беше интересен в Америка, сега е балкански джаз. Има добри инструменталисти, добри солисти, добри мелодии, добра хармония и това е важно”, каза Урош Перич за „въпреки.com”.

Любомир Денев, Весела Морова и Петър Момчев на репетиция преди концерта в Банско

Попитахме и един българин – Любомир Денев, също участник в тазгодишния Банско джаз фест, с когото публикуваме и отделен разговор за това може ли да се говори за балкански джаз /прочетете тук/. „Може да се говори за балкански джаз. Тук на Балканите има специфични музикални елементи във фолклора, които се поддават много успешно на претворяване с джазовия идиом. Това обогатява жанрово и създава една собствена физиономия на джаза в този регион – и български, и македонски, и сръбски, и турски елементи. Определено това не е отсега, това е много стара тенденция. Милчо Левиев е може би първият, който вкара балкански, български фолклорни елементи още при работата му с Дон Елис в Америка и преди това още с „Джаз Фокус 65”. Това трябва винаги да се подчертава, че „Джаз фокус 65” е първият джазов състава на Балканите, който прави пробив и внася такива елементи по много успешен и талантлив начин. Аз особено на младини съм последовател на тази тенденция на Милчо Левиев, учил съм се от него. Още първото ми трио от 1976-77 година, на първия джаз фестивал в София показвах точно такива неща. Първата ми плоча „Любомир Денев и джаз трио” и Петко Томов, фле��та е основно с такива пиеси с българско звучене и има много отзиви в чужбина. И сега да отворите в интернет ще намерите, даже и на руски, и на английски, където това се подчертава като една положителна тенденция.

По време на концерта на Влатко Стефановски в публиката имаше и художничка, която направи негов портрет

В света се налага общо едно предпочитание, вече трудно може да се говори за чист американски джаз. Във всички фестивали в Западна Европа се преор��ентираха към етно музика, повечето са етно фестивали, дори и Монтрьо, във Франция, в Германия, в Холандия фестивалите се превърнаха в етно фестивали. Лично аз съм малко разочарован и то не от това, че има етнически елементи, а в това, че твърде много се експонират и вече някои фестивали се превърнаха в панаирджийство, честно казано. Но изглежда, че продуцентите и организаторите на тези фестивали в желанието си да привлекат повече публика, в желанието си да направят обновяване се канят чисто фолклорни музиканти от Иран, от Близкия Изток, от Индия, от Турция, от България, от Македония. Влатко Стефановски какъв успех има, даже имаха много успешно предаване по MEZZO с Теодосий Спасов и със Скопска филхармония. Това е тенденция в целия свят в момента. Ето и на Джаз фестивала в Банско също я има тази тенденция”, казва Любомир Денев.

При откриването на юбилейния 20 - ти Банско Джаз фест д-р Емил Илиев покани всички кметове на града, които са помогнали за неговото осъществяване

И така, връщаме се на фестивала в Банско. Както вече стана дума това е неговото юбилейно двадесето издание. Разбира се, че не е лесно да се организира такъв фестивал вече 20 години. Камелия Тодорова разказва как е дошла идеята от д-р Емил Илиев, който има клиника в София, а и в Банско. При изпращането на пациентите, той винаги иска да има и концерт. Много са нещата, с които се занимава д-р Илиев, но музиката и то джазът е едно от нещата, които според него помагат не само в работата, но и в живота. Неговият девиз е: „Стреми се да правиш повече за хората, от колкото за себе си. Това ще те направи по-щастлив и удовлетворен от живота!”.

Хилда Казасян

А в разговор за „въпреки.com” преди време беше казал: „С много упоритост, трябва да имаш дървена глава, за да издържиш всичко, но в крайна сметка фестивалът ми носи огромна радост, защото когато прочетеш след края му писмата на всеки участник и ти пишат, че едно от най-хубавите им  прекарвания по света е било именно тук в Банско и в България, това ме прави наистина щастлив. Второ, като видиш, че през уикенда за една нощ в Банско и съседните населени места са дошли над 20 000 души да уважат това събитие, това показва как се развива този град. Това е моята отколешна мечта. Това, разбира се, е една радост”, споделя д-р Илиев мотива си защо вече толкова години  прави този джаз фестивал, станал емблема. Но с характерния си максимализъм иска да го развива и неведнъж е казал, че мечтата му е Банско фестивалът да бъде като този в Монтрьо - Швейцария. Това каза преди четири години д-р Емил Илиев за „въпреки.com” в разговор, който можете да прочетете тук. В него освен за конкретната програма тогава, той говори за това как се е развил неговия живот и като почитател на джаза.

Камелия Тодорова

А колкото за Монтрьо и неговата мечта да стане този фестивал като швейцарския, има още време. Това не е въпрос само за програмиране и артисти, а и за зали. Дълго време се говори за покрита зала в Банско, защото сегашното читалище макар и ремонтирано, не може да отговори на съвременните изисквания на изпълнители и публика. Хубаво е, че има една демократичност на фестивала. Всеки може да присъства на концертите на площада безплатно, да идва и да си отива, да яде кебапчета, пие бира или вино. Но все пак, както каза и Камелия Тодорова, при една покрита зала може да има възможност и за избор. А защо не и със заплащане при някои звезди. Така че хората да си направят избор дали да видят някои от редовните гости на фестивала безплатно или да видят срещу билет рядко посрещана група или изпълнители от съответната класа.

При откриването на феста в читалището имаше изложба на Елена Панайотова /на снимката нейна творба/ и на Ан дьо Колбер - Христофоров, които дадоха една допълнителна подкрепа на музиката

Иначе за фестивала в Банско характерното е разнообразието на стилове и търсения. Както каза Любомир Денев: „Фестивалът в Банско все още поддържа едно разнообразие. Може да се чуе истински по-класически джаз със суингиране, с импровизации, с блусови елементи. Има го и театралното, както и италианците „Спагети суинг”, които правят спектакъл-шоу, което е много добре премислено драматургически, много добре отработено и демократично. Това е много добър контакт с публиката, една много успешна форма. Трудно може да се каже, че е джаз, вече самото понятие се размива, променя се в положителен смисъл, обогатява се. Има елементи от театрална музика, и елементи от камерна музика, фолклорни елементи. Това е добре, защото действително е важно публиката да бъде привлечена, да е интересно на хората, да е привлекателно”.

Христо Йоцов

На 20-то издание имаше както винаги много и различни изпълнители. Който е бил, видял, чул и си отишъл, за да се върне отново. Едва ли можем да изброим всички музиканти, но все пак не можем да не споменем Марио Станчев, благодарение на който на фестивала освен участие има и прекрасно пиано. А и ред още други прекрасни български и чуждестранни джазови изпълнители дойдоха в Банско – Христо Йоцов, Живко Петров, Михаил Йосифов, Димитър Семов, Димитър Карамфилов, Петър Момчев, Веселин Веселинов – Еко, Хилда Казасян, Весела Морова, Васил Петров, Пати Остин и ред други. Хубавото е и че самите банскалии коментираха на кой концерт да отидат и ни питаха за изпълнителите. А имаше и още нещо. Един случай, който също говори за атмосферата и хората на този фестивал. Христо Йоцов се оказа, че е забравил телефона си на едно близко кафене на открито. Върна се и не го намери. Всички се притеснихме, че няма да си го намери. А освен телефоните, там си е записвал и някои идеи за музика. Когато го видяхме на следващия ден и притеснено го попитахме се оказа, че всичко е наред. Човек, който намерил телефона звъннал на последния номер, който бил набран. А това бил телефонът на Хилда Казасян. И телефонът се върнал при Христо. Така че освен за джаз, има надежда и за хората… ≈

Текст: Стефан Джамбазов и Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

Критичен поглед: Джазът в Банско стана магия за сетивата

Истинският музикант не продава душата си. Тази истина е валидна за знаменития полски пианист Куба Станкевич /на снимката/ и неговия квартет. Тяхната музика е поразяващо красива и успешно би се вписала в каталога на ECM, а може би защото ми напомня за Ян Гарбарек и за Орагон я поставям като номер едно в моята лична класация на 17-ия Джаз фестивал в Банско, пише в своята рецензия за феста Бояна Андреева, музикален журналист със свои пристрастия към джаза.

Куба Станкевич е завършил „Бъркли колидж ъв мюзик” в Бостън и спокойно можеше да остане в Америка. „Върнах се, защото съм европеец. Живеем във времена, в които всички сме мобилни и няма значение къде е домът ни. Хубавото е че не сме закотвени на едно място. Другото нещо което задържа музикантите в родните им страни е връзката с традиционната музика. Американските музиканти ценят точно това в нас, че сме израсли в други музикални традиции, което носи ново качество”. Лаконично определя себе си големият музикант.

Куба Станкевич квартет /Полша/

Но иначе, сутринта след фестивала на площада в Банско сергиите събират остатъците от пъстрите си стоки – светещи играчки и шарени дрешки. Рушат сцената в центъра на града, където преживяхме вдъхновяващи моменти с гостите на  фестивала. Не съм единствената, която иска да запечата спомените: атмосфера на приятелство и единомислие. Слънце и простор за сетивата. Музиканти, журналисти и публика намират допирната си точка – в това е магията!  Снизходителни сме към  нещата, които не удовлетворява личните ни вкусове и ставаме подвластни на артистите от сцената, когато играят с нас като с малки деца. Карат ни да пеем и да танцуваме. Точно за тези артисти искам да говоря. Ставаме приятели още на  пресконференциите. Отваряме се един към друг. Питаме и получаваме отговори, които при други условия не бихме получили. Научаваме тайни. Доверяват ни се.

Таня Мария /Бразилия/

Таня Мария – властелинът на фестивала. Строга и достолепна. Първите й думи при срещата с журналистите  излъчваха категоричност и лека досада: „Е хайде, питайте. Какво искате да знаете?”. Разговорът започва неуверено, но накрая има прегръдки. Разбираме, че Таня Мария не помни всички места, на които е свирила: „Изтривам ги от съзнанието си” – казва тя. Сред тези изтрити места е и  концертът и София преди години. Сигурна съм обаче, че ще запомни Банско! Тя беше вдъхновена. Артист от много, много голяма величина. Въпреки, че тя днес се връща в Бразилия само като турист (живее във Франция) нейната музика  изцяло носи аромата и ритъма на Бразилия. Музикантите от групата й са вперили очи в нея. Следят всеки знак. Така е и с публиката, която старателно се мъчи да възпроизведе сложните „скат“ срички. Таня Мария като строг диригент изисква от нас перфектно изпълнение. Накрая гърлото ме боли, но съм забравила  за грижите си. Може би това е резултатът от една сполучлива медитация,  резултат от срещата с голямото изкуство.

Ийока /САЩ/

Ийока – шаманът на фестивала. Тя е от Нигерия. Живее в Бостън. Пази музикалните и духовните традиции на родината си. Не е забравила и езика – той има магическа сила. Магическа сила има и движението на тялото, усмивката и, очите. Точно както в древни времена ритъмът завладява сетивата - много перкусия и барабани.”Движението на тялото е универсалният език”, казва Ийока и не случайно предизвиква спонтанните танци около сцената. Тя е поет и нарича стиховете си „мантри. Смята, че точно тези мантри са тайната за успеха й. „Мантрата е молитва, която ни помага за ежедневна трансформация. Това е техника.Открила съм, че трябва да се вслушвам в природата. Трябва да бъда с отворени сърце и съзнание и се опитвам да изградя връзка с всички вас, които сте дошли да се срещнете с мен”. Определено връзката се получи. Ийока беше най-слънчевото и позитивно същество на този фестивал и умее да омагьосва.

В състава на Чайна Моузис свири и българинът Атанас Хаджиев /саксофон/

Чайна Моузис е наследила таланта на майка си Ди Ди Бриджуотър. При нея всичко е дар от Бога  и всичко става естествено, първосигнално и спонтанно - гласът, движението, реакциите, смехът… Тя не се нуждае както инструменталистите от часове репетиции и упражнения. При нея пеенето е толкова естествено както дишането. Трите дами, за които говорих до сега бяха съвършени всяка в своя стил: Таня Мария със своята самба и боса нова, с типичния огнен бразилски ритъм. Чайна Моузис предпочиташе стандартите, а Ийока нарече своята авторска музика Electrоnic Soul.„За мен соулът е центъра, сърцето на музиката, а електронното звучене е като съпорт. Това е  електричеството, енергията  която захранва тази душа. Когато комбинираме душата с електричеството, тогава получаваме това към което се стремим.Поради голямото желание, с което се прави той има лечебен ефект. Това е Electrоnic Soul.”

Кенди Дълфър

Високо в скалата на емоциите и перфектното шоу поставям и концерта на Кенди Дълфър, сама по себе си уникат и различна от всички останали. „Последните четири, пет години са много успешни, непрекъснато имаме ангажименти и за мен свиренето на живо е номер едно”, казва Кенди и добавя, че всичко е научила от баща си: техника, как да се движи, как да се държи на сцената, как да бъде оригинална.„Това което съм научила от него още като най - млада е, че един изпълнител е  толкова успешен, колкото са успешни музикантите, с които  се  е обградил”. А Кенди Дълфър беше на сцената с чудесни музиканти. За разлика от предишните й албуми, тя сподели, че нещата които сега представя са доста по-танцувални, има повече вокали участва и ди джей, който не беше в Банско, но имаше много лупове и семпли.

"Джайв Ейсис" /Великобритания/ бяха атрактивни и с чувство за хумор, както винаги

Към групата на моите фаворити Таня Мария, Чайна Моузис, Ийока и Кенди Дълфър искам да прибавя и българската формация Дърти Пърчис. Те също направиха великолепно шоу и поднесоха музика без компромиси, с много настроение и себераздаване. Всъщност те за това са се събрали – за са се радват: „Много сме щастливи на сцената” – казва Амалия. Иван Лечев, Гальо и Емил Минчев добавят един през друг: „Гледаме да правим неща които на всички да ни харесват. Ние сме като един хубав клуб. Събираме се, за да се забавляваме. Ние сме компания, а не група. Всичко го правим на място”…Амалия  обобщава: „Обичам да излизам от формата, тръгвам в посока, която ми е дадена от мига.  По отношение на това дали свирим в клуб или на голяма сцена абсолютно никакво значение няма за нас. Усещането, преживяването е винаги уникално и то не може да зависи от хората долу. Ние сме там, за да споделим някаква емоция. Музиката е емоция. Искаме да е истинско, искаме да е чисто, да не е бизнес. Как да правим бизнес без да продаваме душите си?” Риторичен въпрос с различни отговори, не само в областта на музиката.

Една от най-свежите струи в Банско дойде от Стефка Оникян и нейните ученици

Всички останали музиканти и групи допринесоха за пъстротата и настроението на фестивала - юбилярите Камелия Тодорова и Васил Петров, без чието изкуство Банско Джаз фестивал нямаше да го има. Точно те преди седемнадесет години положиха основите, а тази година получиха почетния знак на Банско. Поклон пред винаги вдъхновената Стефка Оникян, която въведе на голямата сцена и своите ученици и това беше поредният им урок към нелекия път в изкуството на джаза.

"Саунд ъндърграунд трио" /САЩ/

Чистосърдечни, сложни в хармонично отношение, оригинални като инструменти – китара, саксофон и тромпет и задълбочени в своите интереси бяха тримата 20 годишни американци "Саунд ъндърграунд трио". Те бяха обиколили България, за да открият музикални съкровища. Нямаше как да не настръхна, когато на пресконференцията запяха българска мелодия. Най щастливата музика буги-угеи, суинг и джайв ни поднесоха Аксел Цвингенбергер със своя партньор японския пианист Кейто Сайто и британците "Джайв Ейсис".

Веско Пантелеев - Ешкенази макар и на почивка в Банско, беше с цигулката си и с готовност поздрави публиката на феста

Един от спонтанните моменти беше появата на именития български цигулар, концертмайстор на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам Веско Пантелеев - Ешкенази. Той беше дошъл на почивка в Банско, но сърце мъжко не трае и нямаше нужда много да го канят, за да излезе на сцената със своята цигулка и да изсвири едни прекрасни импровизации върху български народни мелодии. Така се получи пъстрият букет, чийто аромат година след година привлича все по-многобройна публика. Ето това беше седемнадесетото издание на Банско джаз фестивал през погледа на един фен, който беше част от пейзажа.

П.П. от Въпреки.com. Бояна Андреева не е просто един от многото фенове на Банско Джаз фест, тя е музикален редактор в БНР със специални пристрастия към джаза. А и от началото следи вече 17 години този празник в града. Това е нейното усещане за отминалия фест. Само може да добавим, че и ние бяхме част от събитието не за първи път. Безспорно и за нас гостуването на Куба Станкевич и неговия квартет беше джаз от световна класа. А Ийока и музикантите й са преживяване, което остава завинаги в сърцето. ≈

Текст: Бояна Андреева

Снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

Д-р Емил Илиев: Джазът за мен е една много приятна зараза

„Джазът за мен е удоволствие, за да имам търпението повече от 50 години да го слушам. Аз не съм свирил много отдавна. Свирил съм джаз в моя пуберитетен период, значи ми е харесвало много и съм бил много запален по джаза”. Това каза д-р Емил Илиев, създател и вдъхновител на Банско джаз фестивал дни преди откриването на 17-то му издание от 8 до 13 август.

Откъс от разговора с д-р Емил Илиев можете да чуете тук

И продължава с една забележителна история от младостта му, свързала го с музикант като Вили Казасян, който ни напусна през 2008 г., Светла му памет. „Навремето  започнахме с диксиленд. Имахме един състав, като всички бяхме ученици от 9 и 10 клас и се събирахме в читалище „Бачо Киро”, на „Петте кюшета” и бяхме много ентусиазирани. Певица ни беше Маргарита Радинска, на Ачо Заберски майка му, саксофонистът ни беше Кико /Кирил Йорданов/, който впоследствие дълги години свиреше в Биг бенда на БНР, барабанист ни беше ��ожидар, който по-късно избяга от Бьлгария и свиреше в Скандинавските страни, китарист ни беше един арменец Саркис, който също избяга от България. Аз свирех на пиано в тази група. Имахме и тромпетист. Така с бандата си правихме купони всяка събота, имаше забави в читалището и младежите танцуваха. Свирехме и се кефихме много. Ние сме били деца никой не ни обръщаше внимание. През този период се запознахме и сприятелихме с Вили Казасян.

Вили беше голям човек.

Оттогава съм много възхитен от него, защото той по онова време вече беше много известен и  имаше този прочут квинтет „Студио 5”, с който правеха страхотни концерти всяка събота в салона на БИАД.  Там се пробиваше, там се пукаше бариерата на цензурата. Свиреха се и рокендроли, и всичко. Там имаше рубрика „микрофонът е ваш” и се качваха много неизвестни лица да пеят. Така и Богдана Карадочева се качи за първи път на сцената, изобщо много работи се случваха”. Говори с много сантимент и усмивка д-р Илиев за онова време, когато въпреки всичко, се случваха и много красиви неща в музиката. Но по специален начин в живота му присъства Вили Казасян.

„Представете си отивам аз, едно момченце в десети клас, при Вили Казасян, за да го моля да дойде �� да чуе нашия състав, за да ни помогне да се усъвършенстваме. По онова време за поп и джаз музика ние нямахме ноти, нямаше от къде да се намерят аранжименти, а ние  нямахме такава музикална култура за да си ги направим сами. Сега чрез интернет можеш да намериш всичко. И Вили се вдига един ден от дома си, на ул. „Денкоглу”, където живееше, и както сме се уговорили,  идва да види едни деца. И ни помагаше. Той обръщаше внимание на младите, на такива, които сме били тогава абсолютно никой. Ако дойде едно момченце в 9 клас сега и ми каже „Чичко, ще дойдеш ли да ни помогнеш да видиш какво сме ние”, дали бих отишъл, дали бих намерил времето да отида? Други бяха времената тогава, по-спокойни…Прави му чест на Вили, аз много го уважавам, и много го обичам, Бог да го прости! Той беше изключително коректен човек. Ето и за джаз фестивала в Банско много ми е помагал. Първите 3-4 години винаги ме  консултираше,  кой да ангажирам в програмата, какви музикални стилове да представим и пр., идваше всяка година по цяла седмица в Банско. Бил ми е една от опорните точки в този път, който трябваше да извървим.

Камелия Тодорова и тази година ще пее на Банско джаз

Джазът за мене е бил една много приятна зараза, от която съм се заразил навремето. После

като ученик свирех в бирхалето на ресторант „Славянска беседа”,

когато бяхме свободни посещавахме вечер много заведения, където се свиреше джаз. Един от моите идоли тогава беше Заека, който често свиреше в бирхалето на хотел „Рила” и там се правеха страхотни джемсешъни. София имаше много по-интензивен музикален живот, включително джаз, защото сега има 2-3 джаз клуба, където редовно  свирят оркестри, а тогава имаше поне 10 кръчми, в които свиреха много добри музиканти”, усмихнато споделя д-р Илиев и продължава с разказа си как всъщност се е разделил с джаза като изпълнител и е поел професията на лекар.

„Имах пристрастие към тази музика, лека да я наречем, защото майка ми все ме упрекваше:  „Стига с тези глупости, свири класика - Шопен, Чайковски или нещо друго, какво си ми задрънкал по цял ден тази „дивашка” музика!”  Но в крайна сметка аз  като ученик често съм си мислел, че може би ще стана  музикант, не съм си мислил толкова за лекарската професия. Защото после се „осъзнах” – натискът от родителите ми беше огромен. Аз имам една история, която много малко хора знаят –  през 1966 г. записах един сингъл плоча във фирмата „Полидор” в Германия и то като певец. Една от двете песни, бе моя композиция, а другата е наедин известен австрийски музикант Роберт Обратко, с който бяхме приятели по онова време. Интересно е да попитате фирмата в „Полидор”, дали пазят още тези записи от м. юни 1966 г. Бяха не лоши парчета с много добри аранжименти  и щяха да стартират сигурно добре. Майка ми като чу тази работа, аз вече следвах медицина ми каза: „Ако ти станеш певец и пуснеш тази плоча, аз се отказвам с Държавен вестник от тебе! Получих във Виена  едно писмо, много страшно. Жалко, че не съм го запазил това писмо. „Избирай – аз майка ти,  семейството си и да станеш лекар или не си повече мой син…”. Но любовта ми към джаза остана. Аз, разбира се, спрях да свиря, защото когато сериозно „нагазиш” в медицината, нямаш никакво време за музика и да седнеш да сириш изобщо. Е сега, когато се съберем с приятели понякога сядам да подрънкам на пианото. Това моето не е свирене, но се забавляваме”, иронизира себе си д-р Емил Илиев, но в годините сме забелязали на джаз вечерите в Банско, все пак, особеното му пристрастие към пианото и вокалистите. Той е нещо повече от меломан, неговото е специална отдаденост, която въпреки трудностите вече толкова години прави този специален празник на джаза. За дните на провеждането му много хора планират отпуските си, идват от чужбина и сред публиката площада в Банско могат да се видят не само големи български интелектуалци от всички сфери на обществото, но и млади хора, които се връщат в България, за да доведат приятелите си от различни страни  именно за този фестивал.

Президентът Росен Плевнелиев също е бил гост на джаз фестивала в Банско

„С много упоритост, трябва да имаш дървена глава, за да издържиш всичко, но в крайна сметка

фестивалът ми носи огромна радост,

защото когато прочетеш след края му писмата на всеки участник и ти пишат, че едно от най-хубавите им  прекарвания по света е било именно тук в Банско и в България, това ме прави наистина щастлив. Второ, като видиш, че през   уикенда за една нощ в Банско и съседните населени места са дошли над 20 000 души да уважат това събитие, това показва как се развива този град. Това е моята отколешна мечта. Това, разбира се, е една радост”, споделя д-р Илиев мотива си защо вече толкова години  прави този джаз фестивал, станал емблема. Но с характерния си максимализъм иска да го развива и неведнъж е казал, че мечтата му е Банско фестивалът да бъде като този в Монтрьо в Швейцария.

„Жалко е това, че в момента ние нямаме условия да се развием по-нататък. Трябва да има, сега следващата стъпка е

да се направи покрит летен театър,

който да е достатъчно голям и да престанем да зависим от капризите на времето. Там ще се правят концертите на  големите имена на джаза, които ще бъдат  платени, и така ще успеем  да намираме повече средства, за да развиваме този фестивал в голям мащаб. Никое културно събитие не може изцяло да се самоиздържа, но да се издържа в голяма степен и да се подпомага участието на много големи и скъпи изпълнители. Сега, ако искам да си позволя да поканя някое голямо име на джаза, на което артистичната себестойност е 80-100 хиляди долара като Даяна Кроул или някой друг, това са невъзможни неща. Ако искаш да имаш в програмата си Майкъл Бубле, то сумата може да се утрои. Това са скъпи артисти, изобщо не са лъжица за нашата уста в момента...”. Не крие, че в момента, когато програмата за 17-ия Джаз фест е готова основното му притеснение е времето – „ще тръгна и по църкви да се моля само и само да престанат тези дъждове…Иначе всичко пропада, няма хиляди хора на площада и жалко, че си платил за тези изпълнители…”.

Аксел Цвингенбергер също обича Банско, тази година идва отново

Докато разговаряме в кабинета му в неговата клиника го търсят пациенти, наши колеги, които се вълнуват около настъпили промени в програмата на фестивала. Поредният натоварен ден на доктора, както го наричаме помежду си и винаги отчитаме и едно специално негово качество – умението да работи с и за журналистите, не само отразяващи фестивала, но и част от неговата вярна публика. Д-р Емил Илиев отбелязва акцентите на таз годишната програма и като негов личен вкус и пристрастия с убедеността, че тя ще се хареса и на публиката. „Почти всяка вечер има нещо, което да трогне и най-претенциозния ��рисъстващ на площада в Банско и, разбира се хилядите слушатели на радиото.

Имаме няколко, бих ги нарекъл мега звезди на джаза,

въпреки че преди това направихме това отклонение, че нямаме средства за най-скъпите изпълнители, но според нашите възможности. Все пак да докараш Таня - Мария на един джаз фестивал е едно постижение, всеки фестивал би се гордял с една легенда на музиката. Тя е една изключителна пианистка и много добра вокалистка. Тя е от малкото бразилки, която свързва суинга с бразилските ритми. Тя е успяла уникално да прави това, интересна изпълнителка. След това Кенди Дълфър, която е много ценена навсякъде по света и е идвала в Банско. Тя не е по-малко известна от Шийла И, която отпадна от програмата по независещи от нас причини, дори е по-известна и обичана от нашата публика.  Другата замяна, която се наложи да направим  бе с гръцката група „Доктор Водкатини”, което име идва от водка и мартини. Те  се разпаднали типично  по балкански през последния месец и мениджърът им ни съобщи, че няма да могат да участват. Заменяме ги с една сръбска група с името Дивоушън. Но имаме в програмата „Джайв Ейсес” от Великобритания, които са едни от най-добрите в джейв музика. За мен най-силната певицата, която ще впечатли присъстващите на този фестивал е Ийока. Тя е уникална, пробиваща си път в световната поп музика, тя е повече поп певица, отколкото джаз певица, защото тя успя за 1 година да натрупа 20 млн. влизания в ютюб на песните си. Това е уникално постижение, много от мега звездите на музиката и поп и джаз изобщо не са достигали тази цифра. Тя е интересна и много стилна певица и има вече 2-3 световни хита. Аз бях в Испания преди три седмици – в две заведения слушам нейна песен, преди това бях на конгрес в  Истанбул – на няколко места в хотели, в зали слушам нейни песни.

Ийока считам, че ще бъде един от гвоздеите

на нашата програма, с нея ще спечелим много точки. Има разбира се и много други изпълнители като полския пианист Куба Станкевич и неговият  квартет. Както знаете, полският джаз е най-добрият в страните от Източна Европа. Те са изключителни музиканти, така че и тази година ще имаме поредните изключителни изпълнители от Полша. Традиционно добри изпълнители през последните години ни гостуват от Израел. През тази години ще ни гостува Асаф Кехати трио. Американката ЖеСант е интересна и много мелодична певица. Тя също е повече поп изпълнителка, но много приятна. Има и едно младо американско трио, което се счита за едно от най-надеждните джаз изпълнители на Щатите „Саунд Ъндърграунд трио”. Те ще свирят всяка вечер и в пиано бара хотел Перун Лодж.

Стефка Оникян

За първи път правим един жест към всички млади звезди на джаз и поп музиката, ученици на Стефка Оникян. Ние ги каним в Банско да бъдат гости на фестивала за да могат да се запознаят с изпълнителите и те самите да направят един концерт, от който ще селектираме една програма за голямата сцена. Между тези млади изпълнители има някои, които вече са много популярни, като  Михаела Филева, която е мега звезда за децата в България. Моята дъщеря Лилия, която е на 7 години като я питат коя е най-популярната българска поп изпълнителка ще каже нейното име”. Заедно си споделяме, че вече има едно поколение, което израсна покрай  и дъщеря ми също присъства вече на 7-ми фестивал. Тя е от бебе там. Сега я уча и да пее…”, не без гордост казва докторът и се връща отново към детството си.

„Създал съм си едни критерии за някакъв музикален вкус в тези години. Моята леля Емилия Георгиева беше оперна певица, една от добрите оперни певици на 50-те и 60-те години в Софийската опера. Играеше често в операта „Мадам Бътерфлай”  и после замина през  1964 година в Италия и оттогава жевееше там.

Аз съм израсъл в музикално семейство,

мен са ме карали на сила на 5 години да ходя на опера и да слушам многократно „Мадам Бътерфлай”. Представи си за едно дете да слуша 20 пъти „Бътерфлай”, защото се вдига цялото семейство да слушаме леля ми и мене няма кой да ме гледа. И баба ми, и майка ми, и баща ми – всичките трябва да ходят там да ръкопляскат. И ние ходим, операта работеше всеки ден, само в понеделник се почиваше. Там се свиреше и пееше жестоко, но имаше големи творци. Асен Найденов дирижираше операта, Илка Попова в „Дама пика” – сигурно 15-20 пъти съм я гледал и слушал. Аз съм израсъл с музика и то всякаква музика, симфонична, оперна, поп и джаз и др. Аз и до ден-днешен редовно ходя на симфонични концерти, имам абонамент на Софийската филхармония. Моят спектър на музика не е само в джаза, но разбира се много обичам джаз и слушам с удоволствие…”.

Като лекар е убеден в лечебната сила на музиката. 

„Това е доказано с хилядолетия, знае се, че добрите звуци влияят много добре на душата и тялото. Доказано е с научни факти, например, болни от мозъчен инсулт в различни неврологични клиники в интензивни отделения – на една част от болните се пуска да слушат музика на Моцарт, друга част на болните – не се пуска никаква музика, както е нормалното в такива клиники. Оказва се, че тези, които слушат Моцарт се възстановяват доста по-бързо от тези, които не слушат музиката на Моцарт.  Това е научен факт, няма по него научен спор. Така че, вероятно човечеството не е правило експерименти с различни видове музика, а говорим за тези, които могат да имат успокояващо въздействие, защото пък някои дън-да могат и да ти влошат състоянието, погледнато в медицински аспект. Но нежната музика е част от комплексната терапия на много болести.”. И докато бяхме в клиниката на д-р Илиев през цялото време звучеше музика… ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов